* * *

29 may 2010, 15:41

Poesía

451 0 2

Тихо стъпваш и в моя живот

се прокрадваш и аз не усещам

как откъсвам един тежък плод -

с дъх на лято безкрайно горещо.

В моя сън се промъкваш дори,

сетивата ми бавно обсебваш,

разпиляваш мойте мечти

и със себе си ги заместваш.

И се питам - не е ли шега,

не сънувам ли или се случва -

този миг - точно днес и сега.

... И сърцето ми с нежност улучваш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vealokin (Венцислав Захариев)

2010-05-29T22:46:31+03:00

Прекрасно е, като мечта!
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-05-29T19:00:24+03:00