Тихо стъпваш и в моя живот
се прокрадваш и аз не усещам
как откъсвам един тежък плод -
с дъх на лято безкрайно горещо.
В моя сън се промъкваш дори,
сетивата ми бавно обсебваш,
разпиляваш мойте мечти
и със себе си ги заместваш.
И се питам - не е ли шега,
не сънувам ли или се случва -
този миг - точно днес и сега.
... И сърцето ми с нежност улучваш.
© Евгения Калъчева Все права защищены