29 мая 2010 г., 15:41

* * * 

  Поэзия
557 0 2
Тихо стъпваш и в моя живот
се прокрадваш и аз не усещам
как откъсвам един тежък плод -
с дъх на лято безкрайно горещо.
В моя сън се промъкваш дори,
сетивата ми бавно обсебваш,
разпиляваш мойте мечти
и със себе си ги заместваш.
И се питам - не е ли шега,
не сънувам ли или се случва -
този миг - точно днес и сега.
... И сърцето ми с нежност улучваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Калъчева Все права защищены

Предложения
: ??:??