* * *
809
0
1
ПОТОП
Черни облаци надежди носят.
Светкавици орат жадна земя.
И милост пак хората просят.
Като зелени огньове нивята горят.
По сухата земя барабанно е ехото.
Разстрелва я небето със град.
Трепери от страх и ужас селото.
Небесен излива се там водопад.
И втурват се потоци отвесни.
Заляти къщи с грохот рухват.
Реки са тук улиците тесни.
Селото е тухла върху тухла.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
