* * *

Jan 10, 2015, 5:40 PM

Poetry

436 0 1

ПОТОП

Черни облаци надежди носят.
Светкавици орат жадна земя.
И милост пак хората просят.
Като зелени огньове нивята горят.

По сухата земя барабанно е ехото.
Разстрелва я небето със град.
Трепери от страх и ужас селото.
Небесен излива се там водопад.

И втурват се потоци отвесни.
Заляти къщи с грохот рухват.
Реки са тук улиците тесни.
Селото е тухла върху тухла.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nikikomedvenska (Ники Комедвенска)

2015-01-10T17:45:47+02:00

Първият куплет е абсолютен нонсенс.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works