***
Те ще пият. Отново.
Всеки петък щом мръкне
под тавана оловен
на житейската мъка.
Ще налеят ракия,
ще я стиснат по мъжки
и край тях ще се свият
под комините къщите,
ще издишат умората –
тънък белег над хълма
по небето към хората,
дето няма да върне.
Ще подхванат оная –
песента на воеводите,
тàя тежка омая,
дето кротко ги води
през човешката пустош
чак оттатък баира –
дето мъртвите слушат
как гайдарят им свири.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
