Празнуваш ти, усмихваш се до сълзи.

Ликуваш ти по време на война.

Защото виждаш, че животът бърза

да го обърнеш – ти си за това.

От теб зависи да застреляш онзи.

От теб зависи днес да се спасиш.

Животът ти виси на косъм

и затова се радваш, че си жив.

А след окопа бавно се прибираш

със мъртвия приятел на гърба.

Отиваш в бар да си налееш бира

с поредната, последната жена.

Празнуваш ти. Усмихваш се до сълзи.

Защото знаеш, че един куршум

ще те отнеме и развърже възела

на този свят, потънал в прах и шум.

И този празник някак е най-истински

от всички празници, празнувал досега.

Напук се веселиш, проклинаш всичките

създатели на страшната война.

И твоята усмивка ще потъне

на бойното поле, до някой враг.

Усмивките на мъртвите изплуват

във сънищата – да ги спомним пак.