· · ·
Нестихващи, в косите ми се рея пеперуди.
Зелени отблясъци потичат навред.
Какви са ангелите, чудни, чудни!
Ръце ми протягат, крилете за теб.
Обичам, е слънце, което ме топли.
Отварям прозорци, навлиза тъгa.
Но пак без oбичам не мога. Не мога.
Без слънцето тъжно няма дъга.
Заспивам в ръцете на ангели, чудни.
С криле те обгръщат, заспиваш и ти.
Така ще сме заедно в нощите лунни,
един бряг за мен и за тебе. Прости!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Todos los derechos reservados
