18 sept 2007, 16:04

· · · 

  Poesía
722 0 4


Нестихващи, в косите ми се рея пеперуди.
Зелени отблясъци потичат навред.
Какви са ангелите, чудни, чудни!
Ръце ми протягат, крилете за теб.

Обичам, е слънце, което ме топли.
Отварям прозорци, навлиза тъгa.
Но пак без oбичам не мога. Не мога.
Без слънцето тъжно няма дъга.


Заспивам в ръцете на ангели, чудни.
С криле те обгръщат, заспиваш и ти.
Така ще сме заедно в нощите лунни,
един бряг за мен и за тебе. Прости!

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??