qhve (Зорница)
66 66
Sep 18, 2007, 4:04 PM

· · · 

  Poetry
5.0 / 2
830 0 4
Нестихващи, в косите ми се рея пеперуди.
Зелени отблясъци потичат навред.
Какви са ангелите, чудни, чудни!
Ръце ми протягат, крилете за теб.
Обичам, е слънце, което ме топли.
Отварям прозорци, навлиза тъгa.
Но пак без oбичам не мога. Не мога.
Без слънцето тъжно няма дъга.
Заспивам в ръцете на ангели, чудни.
С криле те обгръщат, заспиваш и ти.
Така ще сме заедно в нощите лунни,
един бряг за мен и за тебе. Прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница All rights reserved.

Random works
  • tosho26 (Стойко Георгиев) Полет
    Полет
  • sauronboab (Борислав Ангелов) The tower of gold
    The fire is burning the tower of gold. the old throne is fallen, the new throne too bold, the fortre...
  • AirDreamer (Серафим Аянски) Legacy
    Whenever I think of us, what becomes of my mind Is a mess which I cannot trust; I am suddenly blind....
  • dinko1963 (Динко) Wat I want?
    WHAT I WANT? I don't want to be James Bond. I don't want to have his Blonde. ......

More works »