18 сент. 2007 г., 16:04

· · · 

  Поэзия
721 0 4


Нестихващи, в косите ми се рея пеперуди.
Зелени отблясъци потичат навред.
Какви са ангелите, чудни, чудни!
Ръце ми протягат, крилете за теб.

Обичам, е слънце, което ме топли.
Отварям прозорци, навлиза тъгa.
Но пак без oбичам не мога. Не мога.
Без слънцето тъжно няма дъга.


Заспивам в ръцете на ангели, чудни.
С криле те обгръщат, заспиваш и ти.
Така ще сме заедно в нощите лунни,
един бряг за мен и за тебе. Прости!

© Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??