31 may 2011, 14:56

* * *

832 0 0

Безмълвна плаче душата,

разкъсва я отново самотата,

странният дъжд от очите се лее,

безграничната обич къде е?

 

Като през есен - лист по лист

изсъхна и окапа любовта,

като на бис, отново...

прокапва поредната сълза!

 

Устните мълчат, съзнанието...

вика, крещи... не спира,

сърцето тупти... бавно...

прескача, лута се... спря!

 

Болката... пронизва, боли...

гласът ти оттеква, кънти...

спомените... живи са, да, 

чакай... не, всъщност всичко умря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...