* * *

Безмълвна плаче душата,

разкъсва я отново самотата,

странният дъжд от очите се лее,

безграничната обич къде е?

Като през есен - лист по лист

изсъхна и окапа любовта,

като на бис, отново...

прокапва поредната сълза!

Устните мълчат, съзнанието...

вика, крещи... не спира,

сърцето тупти... бавно...

прескача, лута се... спря!

Болката... пронизва, боли...

гласът ти оттеква, кънти...

спомените... живи са, да, 

чакай... не, всъщност всичко умря!