***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя.
По клоните — от птички
следи и птича врява.
Поиска ме самичка.
В хралупата на зáвет.
Поиска ме да бъда
листо, игличка, камък.
Сърцето ми е тъжно.
Сърцето ми е слама.
Във него ще препускат
възторзи и покруси.
Една лавина – спусък.
Поглъща ме. Не чувствам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
