29.01.2019 г., 16:05 ч.

*** 

  Поезия » Любовна, Епиграми
1370 13 13

***

Гората ме поглъща.

И всеки мъх – възглаве.

Зеленото прегръщам.

Дано да се удавя.

 

По клоните — от птички

следи и птича врява.

Поиска ме самичка.

В хралупата на зáвет.

 

Поиска ме да бъда

листо, игличка, камък.

Сърцето ми е тъжно.

Сърцето ми е слама.

 

Във него ще препускат

възторзи и покруси.

Една лавина – спусък.

Поглъща ме. Не чувствам...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??