***
***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя.
По клоните — от птички
следи и птича врява.
Поиска ме самичка.
В хралупата на зáвет.
Поиска ме да бъда
листо, игличка, камък.
Сърцето ми е тъжно.
Сърцето ми е слама.
Във него ще препускат
възторзи и покруси.
Една лавина – спусък.
Поглъща ме. Не чувствам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
