***
***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя.
По клоните — от птички
следи и птича врява.
Поиска ме самичка.
В хралупата на завет.
Поиска ме да бъда
листо, игличка, камък.
Сърцето ми е тъжно.
Сърцето ми е слама.
Във него ще препускат
възторзи и покруси.
Една лавина – спусък.
Поглъща ме. Не чувствам...
© Таня Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения:
Коментари:
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
M1234567891 (Миночка Митева) Прочетох с възхищение!
-
Samadhi (Гюлсер Мазлум) Дълбоко скрити смисли в алюзия! Красива сдържаност на чувството в дълбока душа! Трудно се постига! Възхитих се!
-
vedrina (Марина Стоянова) !!!!!!!!!!!!!!!!
-
Avis (Павлина Соколова) Много ми хареса!
-
Patrizzia (Надежда Ангелова) Чета, може би за пети път...И се наслаждавам...
-
Dark_Island (Таня Георгиева) ... благодаря, че поспряхте...
Пастирке - привлекателно те опива Любовта, докато те убива...
Раде - 💛 -
radiola (Рада Димова) Сърцето и е тъжно
и никога не пее,
но все пак, все пак
прилича ми на горска фея... -
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Тези къси седемсрични стихове звучат много напевно и привлекателно!
Майстор си! -
contessa (Светла Асенова) И мен ме погълна... емоцията ти...
-
dansyto (Данаил Таков) Браво, Таня! Силно, завладяващо, искрено! Поздрави!
-
Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Една лавина-спусък
поглъща те без писък.
А после? -
Ranrozar (Стойчо Станев) Харесва ми!
-
Незабравима (Кремена Стоева) Прекрасно произведение!
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.