29.01.2019 г., 16:05 ч.
***
***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя.
По клоните — от птички
следи и птича врява.
Поиска ме самичка.
В хралупата на зáвет.
Поиска ме да бъда
листо, игличка, камък.
Сърцето ми е тъжно.
Сърцето ми е слама.
Във него ще препускат
възторзи и покруси.
Една лавина – спусък.
Поглъща ме. Не чувствам...
© Таня Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прочетох с възхищение!
-
Дълбоко скрити смисли в алюзия! Красива сдържаност на чувството в дълбока душа! Трудно се постига! Възхитих се!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Много ми хареса!
-
Чета, може би за пети път...И се наслаждавам...
-
... благодаря, че поспряхте...
Пастирке - привлекателно те опива Любовта, докато те убива...
Раде - 💛 -
Сърцето и е тъжно
и никога не пее,
но все пак, все пак
прилича ми на горска фея... -
Тези къси седемсрични стихове звучат много напевно и привлекателно!
Майстор си! -
И мен ме погълна... емоцията ти...
-
Браво, Таня! Силно, завладяващо, искрено! Поздрави!
-
Една лавина-спусък
поглъща те без писък.
А после? -
Харесва ми!
-
Прекрасно произведение!
