svetli4ka (Светлана Димитрова)
49 20
27 ago 2018, 17:59

*** 

  Poesía
644 1 2

В края на щастието е тъгата –

протегнала е сухите си клони

и потиска спомена за лятото

донесло  усмивка на лицето

Младо, мило и наивно.

По пролетните клепки бе

полепнал захарният прах

на щастливото очакване

а днес от него в останал

засъхнал спомен от

кълбото захарен памук.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??