svetli4ka (Светлана Димитрова)
49 20
27.08.2018 г., 17:59 ч.

*** 

  Поезия
681 1 2

В края на щастието е тъгата –

протегнала е сухите си клони

и потиска спомена за лятото

донесло  усмивка на лицето

Младо, мило и наивно.

По пролетните клепки бе

полепнал захарният прах

на щастливото очакване

а днес от него в останал

засъхнал спомен от

кълбото захарен памук.

© Светлана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??