svetli4ka (Светлана Димитрова)
49 20
Aug 27, 2018, 5:59 PM

*** 

  Poetry
643 1 2

В края на щастието е тъгата –

протегнала е сухите си клони

и потиска спомена за лятото

донесло  усмивка на лицето

Младо, мило и наивно.

По пролетните клепки бе

полепнал захарният прах

на щастливото очакване

а днес от него в останал

засъхнал спомен от

кълбото захарен памук.

© Светлана Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??