Не бих помислила и да ги крия!
Та те са моето богатство!
Цена си има всяка от годините,
а да пораснеш
никак не е страшно!
Научих, че животът не е е розов
и проблемите халосват те
нечакано.
Че да получиш,
доказваш се стократно,
и пак оказваш се…
прецакан!
Но животът (благодарна съм му)
продължава
и даже щедър е към мен.
Какъв късмет, да му се наслаждавам
и да осмислям ден след ден.
В поезия превръщам прозата,
нощта безсънна –
в звезден прах!
Духът да ми остане
непокорен
по скорпионски аз си
пожелах.
И още – да си имам
време
за най-любимите ми хора.
С мечтите още малко
да си поживея,
пък после…
После … както мога!
Дали съм помъдряла,
времето ще каже.
По-важно е, че няма от какво
да се срамувам.
Ще кажа само:
„Боже, дай ми здраве“ !
И ще ви поканя да
празнуваме!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados