9 feb 2025, 16:42

***

  Poesía
253 1 1

Аз знам стихът от болка как замлъква,
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.

 

Аз знам сама научих го да проси
сърцето свое... Два обола, три.
Невеща по църковните въпроси,
свещицата додето догори,

 

а после, после тежко да затварят
врата църковна. Три пъти с резе.
Ще се напие тази нощ звънарят,
с оболи два. От дискоса ги взе.

 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, а за подбора на рими - думи нямам!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...