Feb 9, 2025, 4:42 PM

***

  Poetry
248 1 1

Аз знам стихът от болка как замлъква,
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.

 

Аз знам сама научих го да проси
сърцето свое... Два обола, три.
Невеща по църковните въпроси,
свещицата додето догори,

 

а после, после тежко да затварят
врата църковна. Три пъти с резе.
Ще се напие тази нощ звънарят,
с оболи два. От дискоса ги взе.

 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е, а за подбора на рими - думи нямам!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...