17 ago 2012, 11:38

*** 

  Poesía » Del paisaje
568 0 6

Разсипва жълтооки пълнолуния

по миглите на фара

раковина.

Недоизплетена

тъга от водорасли

в изгубени следи от гларус

примижава.

Солени многонотия звездите,

симфонии в мехурчето на пяна са.

Оттатък хоризонта

намастилен

морето сплита сърмени пътеки

и шие самодивска риза

за изгрева.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??