17.08.2012 г., 11:38 ч.

*** 

  Поезия » Пейзажна
567 0 6

Разсипва жълтооки пълнолуния

по миглите на фара

раковина.

Недоизплетена

тъга от водорасли

в изгубени следи от гларус

примижава.

Солени многонотия звездите,

симфонии в мехурчето на пяна са.

Оттатък хоризонта

намастилен

морето сплита сърмени пътеки

и шие самодивска риза

за изгрева.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??