28 nov 2014, 13:36

***

  Poesía
455 0 0

***

Съдбата стои до вратата

                                                      и чака

иска да види ще я пусна

                                                   ли вътре.

                                                                 Живота ми мина.

                                 Принцеса не станах.

                                                                 Останах си все

                         Пепеляшка.

Красавицата добрия звяр така

                                   и не срещна.

Нито пък рицаря с коня.

Съдбата стои до вратата и чака.

                                                             Животът си тръгва.

                           Съдбата през прага така

                                                         не мина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...