16 oct 2009, 22:18

* * *

  Poesía
919 0 1

Oблаци черни прииждат,
спуска се душевна мъгла,
от сън спомените се събуждат,
отразяват се в белите стъкла.
Северното сияние трепти,
заредено с енергия и сила,
а в мен сърцето тупти ли, тупти,
като птица, в гнездо се спотаила.
Бори се с живота суров,
за трошичка сух хляб копнее,
отлита на лазурен остров,
на воля да кръжи и се смее.
Природата облича новата си премяна,
грейнала с цялото си великолепие,
замаяна от тази дългоочаквана промяна,
грейва със силата на божествено украшение.
И така... в стоманено-отразения си поглед,
вижда проблясък на решителност,
може би това е бъдещето с нов мироглед,
спечелил имунитет за неприкосновеност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лорита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...