13 dic 2013, 22:52

* * *

  Poesía
1K 2 9

Аз нищо от живота не разбирам
и нищо в този свят не съм видяла,
но ако имах право да избирам,
по старите си стъпки бих вървяла.


И пак ще бъда същия мечтател,
ще вярвам, ще обичам и ще страдам,
ще търся не човек, не брат-приятел,
ръка да подаде, когато падам.


Такава съм, такава ще остана,
животът си мой, макар и кратък,
проскубана, самотна, бяла врана,
сърцето си раздала без остатък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко назад си се върнала, Лия! Фърчи и не питай!
  • "проскубана, самотна, бяла врана,
    сърцето си раздала без остатък." Като стана въпрос за врани...виж аз съм от черните... с няколко бели пера за цвят...брои ли се да се вмъквам в ятото?
  • Много красиво ..
  • "И пак ще бъда същия мечтател,
    ще вярвам, ще обичам и ще страдам"
    Много ми хареса! Прекрасно!
  • !!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...