Аз нищо от живота не разбирам
и нищо в този свят не съм видяла,
но ако имах право да избирам,
по старите си стъпки бих вървяла.
И пак ще бъда същия мечтател,
ще вярвам, ще обичам и ще страдам,
ще търся не човек, не брат-приятел,
ръка да подаде, когато падам.
Такава съм, такава ще остана,
животът си мой, макар и кратък,
проскубана, самотна, бяла врана,
сърцето си раздала без остатък.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
с няколко бели пера за цвят...брои ли се да се вмъквам в ятото?
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
