13.12.2013 г., 22:52

* * *

1K 2 9

Аз нищо от живота не разбирам
и нищо в този свят не съм видяла,
но ако имах право да избирам,
по старите си стъпки бих вървяла.


И пак ще бъда същия мечтател,
ще вярвам, ще обичам и ще страдам,
ще търся не човек, не брат-приятел,
ръка да подаде, когато падам.


Такава съм, такава ще остана,
животът си мой, макар и кратък,
проскубана, самотна, бяла врана,
сърцето си раздала без остатък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко назад си се върнала, Лия! Фърчи и не питай!
  • "проскубана, самотна, бяла врана,
    сърцето си раздала без остатък." Като стана въпрос за врани...виж аз съм от черните... с няколко бели пера за цвят...брои ли се да се вмъквам в ятото?
  • Много красиво ..
  • "И пак ще бъда същия мечтател,
    ще вярвам, ще обичам и ще страдам"
    Много ми хареса! Прекрасно!
  • !!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...