Аз нищо от живота не разбирам
и нищо в този свят не съм видяла,
но ако имах право да избирам,
по старите си стъпки бих вървяла.
И пак ще бъда същия мечтател,
ще вярвам, ще обичам и ще страдам,
ще търся не човек, не брат-приятел,
ръка да подаде, когато падам.
Такава съм, такава ще остана,
животът си мой, макар и кратък,
проскубана, самотна, бяла врана,
сърцето си раздала без остатък.
© Надежда Ангелова Всички права запазени