29 ene 2022, 21:50

***

  Poesía
460 0 0

Ти открадна сърцето ми и го промени
Сега най-накрая знам какво е невероятна благодат,

когато погледна в очите ти

Всеки ден ще те обичам все по-добре от предишния ден
Гледайки как избледняват залезите

и тъй като годините продължават да се движат
Ще бъдеш точно там, където ми е мястото
Защото всичко, от което се нуждаем е компанията на другия

Ден след ден разстоянието ни разкъсва
Седя с този безполезен телефон в ръката си и дори да направя това обаждане
Болката няма да изчезне

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...