29 ene 2022, 21:50

***

  Poesía
459 0 0

Ти открадна сърцето ми и го промени
Сега най-накрая знам какво е невероятна благодат,

когато погледна в очите ти

Всеки ден ще те обичам все по-добре от предишния ден
Гледайки как избледняват залезите

и тъй като годините продължават да се движат
Ще бъдеш точно там, където ми е мястото
Защото всичко, от което се нуждаем е компанията на другия

Ден след ден разстоянието ни разкъсва
Седя с този безполезен телефон в ръката си и дори да направя това обаждане
Болката няма да изчезне

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....