29.01.2022 г., 21:50

***

457 0 0

Ти открадна сърцето ми и го промени
Сега най-накрая знам какво е невероятна благодат,

когато погледна в очите ти

Всеки ден ще те обичам все по-добре от предишния ден
Гледайки как избледняват залезите

и тъй като годините продължават да се движат
Ще бъдеш точно там, където ми е мястото
Защото всичко, от което се нуждаем е компанията на другия

Ден след ден разстоянието ни разкъсва
Седя с този безполезен телефон в ръката си и дори да направя това обаждане
Болката няма да изчезне

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....