Jan 29, 2022, 9:50 PM

***

  Poetry
455 0 0

Ти открадна сърцето ми и го промени
Сега най-накрая знам какво е невероятна благодат,

когато погледна в очите ти

Всеки ден ще те обичам все по-добре от предишния ден
Гледайки как избледняват залезите

и тъй като годините продължават да се движат
Ще бъдеш точно там, където ми е мястото
Защото всичко, от което се нуждаем е компанията на другия

Ден след ден разстоянието ни разкъсва
Седя с този безполезен телефон в ръката си и дори да направя това обаждане
Болката няма да изчезне

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...