13 abr 2008, 0:23  

* * *

  Poesía
867 0 0

Трудно ли е да обичаш,

лесно е, оказва се, но май

трудното е всъщност

да признаеш истината

и да сложиш край.

Много силно исках да забравя

нощите безсънни и страха,

грешките на двама ни да оправдая,

и да изпълзим от пепелта.

Виждах всичко как започва отначало,

с тебе бяхме като във мига,

в който, там, едно голямо огледало

отразяваше за нас света.

Ала тръгнахме в посоки - други

някъде, но накъде,

аз отдавна се изгубих,

няма кой по пътя да ме спре.

Може би ще срещна някой,

който в своето сърце

мъничко за мен ще има място,

мъничко от себе си ще ми даде.

Питам се, дали ще го намеря,

търся го и вярвам, но, уви,

май от стъпките ми няма диря,

кой от мене щастието скри?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гъдева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...