13 апр. 2008 г., 00:23  

* * *

868 0 0

Трудно ли е да обичаш,

лесно е, оказва се, но май

трудното е всъщност

да признаеш истината

и да сложиш край.

Много силно исках да забравя

нощите безсънни и страха,

грешките на двама ни да оправдая,

и да изпълзим от пепелта.

Виждах всичко как започва отначало,

с тебе бяхме като във мига,

в който, там, едно голямо огледало

отразяваше за нас света.

Ала тръгнахме в посоки - други

някъде, но накъде,

аз отдавна се изгубих,

няма кой по пътя да ме спре.

Може би ще срещна някой,

който в своето сърце

мъничко за мен ще има място,

мъничко от себе си ще ми даде.

Питам се, дали ще го намеря,

търся го и вярвам, но, уви,

май от стъпките ми няма диря,

кой от мене щастието скри?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гъдева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...