* * *

Трудно ли е да обичаш,

лесно е, оказва се, но май

трудното е всъщност

да признаеш истината

и да сложиш край.

Много силно исках да забравя

нощите безсънни и страха,

грешките на двама ни да оправдая,

и да изпълзим от пепелта.

Виждах всичко как започва отначало,

с тебе бяхме като във мига,

в който, там, едно голямо огледало

отразяваше за нас света.

Ала тръгнахме в посоки - други

някъде, но накъде,

аз отдавна се изгубих,

няма кой по пътя да ме спре.

Може би ще срещна някой,

който в своето сърце

мъничко за мен ще има място,

мъничко от себе си ще ми даде.

Питам се, дали ще го намеря,

търся го и вярвам, но, уви,

май от стъпките ми няма диря,

кой от мене щастието скри?!