4 dic 2018, 21:33

*7*7*7

  Poesía
427 1 0

лов он май лайф

къде си проклетнице мила

заради теб се преродих

стихове започнах да пиша със страшна сила

 

вървя и се взирам в тротоара

в отблясъка на среднощния дъжд

блестящите коси да зърна

да затреперя изведнъж

 

магически да помириша

тез твойте гипнотозиращи очи

дъгата на нищо не прилича

щом стъпките отекват кат искри

 

цветята нежно зарисуват

тва грациозничко лице

не мога повече да се преструвам

сълзи издълбават твоя образ в малкото сърце

 

лов он май лайф

вървя и все още се взирам

за да те прегърна на мечта се преродих

тътенът ѝ отеква под синьото небе със страшна сила 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....