4 dic 2018, 21:33

*7*7*7

  Poesía
424 1 0

лов он май лайф

къде си проклетнице мила

заради теб се преродих

стихове започнах да пиша със страшна сила

 

вървя и се взирам в тротоара

в отблясъка на среднощния дъжд

блестящите коси да зърна

да затреперя изведнъж

 

магически да помириша

тез твойте гипнотозиращи очи

дъгата на нищо не прилича

щом стъпките отекват кат искри

 

цветята нежно зарисуват

тва грациозничко лице

не мога повече да се преструвам

сълзи издълбават твоя образ в малкото сърце

 

лов он май лайф

вървя и все още се взирам

за да те прегърна на мечта се преродих

тътенът ѝ отеква под синьото небе със страшна сила 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...