16 jun 2012, 22:33

* * * 

  Poesía
1007 0 3

По пътя на разбитите мечти
единствено със самотата си говоря,
вървя, а сякаш в нищото отивам
и пак не знам какво да сторя.

Сълзите си изплаках ги отдавна,
сега в очите ми вали дъждът
и с летните си бури ме тревожи,
ала снежинки във душата ми летят.

А някой,като сянка, ме преследва,
дъха ми спира - виждам две очи
и мъката завръща се при мене
по пътя на разбитите мечти...

© Неличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??