По пътя на разбитите мечти
единствено със самотата си говоря,
вървя, а сякаш в нищото отивам
и пак не знам какво да сторя.
Сълзите си изплаках ги отдавна,
сега в очите ми вали дъждът
и с летните си бури ме тревожи,
ала снежинки във душата ми летят.
А някой,като сянка, ме преследва,
дъха ми спира - виждам две очи
и мъката завръща се при мене
по пътя на разбитите мечти...
© Неличка Все права защищены