Отивай си! Аз няма да ти преча, не ще заплаче вече моето сърце.
Отивай си - така е най-добре!
Защо да се лъжем непрестанно,
защо да сме един до друг, а да сме сами,
не изглеждаме ли някак странно,
о, не знам, душата ме боли.
Със теб навсякъде е мойта мисъл,
но ти мислиш ли понякога за мен
и в редовете тук,които съм написала,
е истината между теб и мен.
Аз не ще те повече ранявам,
стоп, спираме дотук, ...