27.12.2007 г., 12:30

* * *

1.2K 0 1
Отивай си! Аз няма да ти преча, не ще заплаче вече моето сърце.
Отивай си - така е най-добре!
Защо да се лъжем непрестанно,
защо да сме един до друг, а да сме сами,
не изглеждаме ли някак странно,
о, не знам, душата ме боли.
Със теб навсякъде е мойта мисъл,
но ти мислиш ли понякога за мен
и в редовете тук,които съм написала,
е истината между теб и мен.
Аз не ще те повече ранявам,
стоп, спираме дотук,
защо, кажи, да продължаваме -
и без друго ти си вече друг.
Дори не опознах душата ти,
не можах да стигна до сърцето ти,
запомних само очите ти и късите черни коси.
Във теб каквото съм видяла, всичко е във моето сърце
и болката, тъгата неизтляла мокри моето лице.
Дори и да се опитвам, аз няма да забравя,
та забравя ли се лесно любовта,
не, това е просто невъзможно,
това е просто някаква лъжа.
И още по-мъчно е, ако е истинска любов,
такава,която изпитваш за първи път,
тя единствена остава в нашия живот,
другото е просто пръст.
Затова те моля:
ако ме обичаш - остани,
ако ли не - то тогава си върви!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...