* * *
”Това е Голямата ми любов”
- твърдеше ти преди време
Къде Голямата любов отмина?
Да беше като кана, пълна с вино,
могъл бих с късна точност да отмеря
днес колко е останало от вчера.
Да беше любовта от чисто злато,
аз бих могъл да оценя карата.
Да беше даже връх във Хималаи,
да беше полет в Космоса безкраен,
дори да беше с нищо несравнима
пак бих могъл да кажа, че я има...
Но кой ще каже как разбират двама,
че тяхната любов не е Голяма...
Или единият от тях открива -
отишла си е...
Не, не! Не си отива...
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Todos los derechos reservados