Вчерашният ден забравен е,

поредното искрящо пълнолуние - и то.

Някак отминаваме със щори по лицата и

липсва цвят или вълшебство, даряващо живот.

Няма ги природните нюанси, само сивотата кряска -

предшества самота.

Но вътре е проядено, човеко - отвън, зад 

тез решетъчни прозорци, е все тъй пъстро

и покрито с хилядите светлосенки на деня.

За тебе филмът не е цветен - жалко е да кажа -

той е тъжно-блед-изпразнен от истории сърцати,

познати само на богатия човек.

Сам си се заключил в илюзорна клетка от мътни мисли 

и сълзи, а въображаеми решетки се разбиват трудно -

не мускул, ала мисъл ти е нужна, за да се спасиш.

Освободиш ли се от този мрачен свят, избяга ли страхът 

за всеки следващ ден, няма да си ти затворник, задушаващ се 

в безкрайния мисловен плен.

Свободата ще усетиш чак тогава, когато имаш сили

да погледнеш утрото без щори - и сам подаръка си

ще направиш - надеждата ще заблести в твоите очи.