Вчерашният ден забравен е,
поредното искрящо пълнолуние - и то.
Някак отминаваме със щори по лицата и
липсва цвят или вълшебство, даряващо живот.
Няма ги природните нюанси, само сивотата кряска -
предшества самота.
Но вътре е проядено, човеко - отвън, зад
тез решетъчни прозорци, е все тъй пъстро
и покрито с хилядите светлосенки на деня.
За тебе филмът не е цветен - жалко е да кажа -
той е тъжно-блед-изпразнен от истории сърцати,
познати само на богатия човек. ...