25 mar 2010, 20:07

* * *

  Poesía
425 0 0

Дори когато слънцето се скрие
и няма светлина,
пак лъч проблясва и
възкръсва твоята мечта.

 

Дори когато морето те обгърне
и чувстваш празнота,
пак бряг се вижда
и ражда се деня.

 

Дори когато сълзите падат
и къса се твоята душа,
пак любов изгрява,
макар и с две лица.

 

Дори когато вятър духа
и мокри те дъжда,
пак подслон ще имаш
и топлината своя ще ти дам.

 

Дори когато мрак се спуска над света
и нощта тъй черна идва пак,
изгрява някъде луна
и твоята усмивка пълни моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилит Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...