Дори когато слънцето се скрие
и няма светлина,
пак лъч проблясва и
възкръсва твоята мечта.
Дори когато морето те обгърне
и чувстваш празнота,
пак бряг се вижда
и ражда се деня.
Дори когато сълзите падат
и къса се твоята душа,
пак любов изгрява,
макар и с две лица.
Дори когато вятър духа
и мокри те дъжда,
пак подслон ще имаш
и топлината своя ще ти дам.
Дори когато мрак се спуска над света
и нощта тъй черна идва пак,
изгрява някъде луна
и твоята усмивка пълни моята душа.
© Лилит Todos los derechos reservados