* * *

9 ago 2007, 9:19

Poesía

642 0 1

Изпраща ранен пътник с всяка стъпка

и сетната следсънна мисъл.

Мъгла примъква редки бели пари

надолу в стръмнината.

Пътека пътят му описал –

дъждовен звездопис в тревата.

И кривне ли, на всяко борче свети

в игличестите шепи звездна карта –

въздушни паякови щрихи.

Измъркани като че ли, но тихи.

И всеки път е ведър и небето

хоризонта тъмен изпревари.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2007-08-15T20:45:43+03:00

Много хубав стих, Рая!!! Поздрави!!!