9.08.2007 г., 9:19

* * *

846 0 1

Изпраща ранен пътник с всяка стъпка

и сетната  следсънна мисъл.

Мъгла примъква редки бели пари

надолу в стръмнината.

Пътека пътят му описал –

дъждовен звездопис в тревата.

И кривне ли, на всяко борче свети

в игличестите шепи звездна карта –

въздушни паякови щрихи.

Измъркани като че ли, но тихи.

И всеки път е ведър и небето

хоризонта тъмен изпревари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Деянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...