9 авг. 2007 г., 09:19

* * * 

  Поэзия
703 0 1
Изпраща ранен пътник с всяка стъпка
и сетната следсънна мисъл.
Мъгла примъква редки бели пари
надолу в стръмнината.
Пътека пътят му описал –
дъждовен звездопис в тревата.
И кривне ли, на всяко борче свети
в игличестите шепи звездна карта –
въздушни паякови щрихи.
Измъркани като че ли, но тихи.
И всеки път е ведър и небето
хоризонта тъмен изпревари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Деянова Все права защищены

Предложения
: ??:??