Самодива (Вики)
535 5962
2 abr 2008, 10:02

*** 

  Poesía
658 0 5
Под сенките на горските дъбрави,
далеч от шум и градска суета,
от хора и от пътища забравена,
течеше стара каменна чешма.

И пътник ако там случайно мине,
даряваше му хладната вода
и приказка една за нещо минало,
останало незнайно за света.

Но хората забързани не спират,
за глътка свежест време нямат пак,
живеят, плачат, смеят се, умират,
проблеснали за миг, потъват в мрак.

А с ромон тих тече си там чешмата,
разляла щедро бистрата вода
и гледа как, преминал на земята,
човек за миг пропуска вечността.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??