Споени в мътните частици на зората,
тихо шепнат скрити и изстрадани сълзи.
Безумно плахи, крехки, усещат в тишината
болка от нечии разкъсани мечти.
Устремено следват своя път към мрака,
знаейки, че идва неясният им край.
Зовът ги спира, разкъсва тъмнината,
като цвете се разкрива загадъчният рай.
Милиони нишки от лъжи разкъсани и изгорени.
Спомени от болка избледнели.
Неясна сянка приближаваща и пак неясен зов.
Шепот и тъга забравена.
Нежна, неугасваща любов.