***

1.11.2009 г., 16:46 ч.

Поезия » Любовна

685 0 0

Споени в мътните частици на зората,
тихо шепнат скрити и изстрадани сълзи.
Безумно плахи, крехки, усещат в тишината
болка от нечии разкъсани мечти.
Устремено следват своя път към мрака,
знаейки, че идва неясният им край.
Зовът ги спира, разкъсва тъмнината,
като цвете се разкрива загадъчният рай.
Милиони нишки от лъжи разкъсани и изгорени.
Спомени от болка избледнели.
Неясна сянка приближаваща и пак неясен зов.
Шепот и тъга забравена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Моят глас
Измерения

Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
Копнеж

В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
Лорелай

на Й. По костите на дните стъпвах плахо. Проскърца силует на тишина. И облак дебнещ под небесна стря...

Още произведения »