21 ene 2019, 10:41

******

  Poesía
410 0 0

когато четеш това сигурно ще ме няма
споменът за мен ще е само светлина
коленичил ще съм пред портата голяма
Дяволът и Свети Петър за мен ще водят война

 

болката от усмивката ти веч я няма
всичко измито е с роса
бълбукането от казана е радост голяма
доволна ли си, помогна за това

 

лицето ми в мъглата е обвито
греховете ми кръжат като ореол
не, не са сълзи от очите
просто Господ пишка върху твоя стол

 

на колене пред портата голяма
Свети Петър с ключове дрънчи
ужасът от туй че веч ме няма
в смях се изразява чрез твоите очи

 

Сатаната отказа се от мене
Свети Петър в ада избега
скитник останах дявол да го вземе 
ще ме сънуваш, това е подарък ми за вечността 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...