21 ene 2019, 10:41

******

  Poesía
407 0 0

когато четеш това сигурно ще ме няма
споменът за мен ще е само светлина
коленичил ще съм пред портата голяма
Дяволът и Свети Петър за мен ще водят война

 

болката от усмивката ти веч я няма
всичко измито е с роса
бълбукането от казана е радост голяма
доволна ли си, помогна за това

 

лицето ми в мъглата е обвито
греховете ми кръжат като ореол
не, не са сълзи от очите
просто Господ пишка върху твоя стол

 

на колене пред портата голяма
Свети Петър с ключове дрънчи
ужасът от туй че веч ме няма
в смях се изразява чрез твоите очи

 

Сатаната отказа се от мене
Свети Петър в ада избега
скитник останах дявол да го вземе 
ще ме сънуваш, това е подарък ми за вечността 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...