21 ene 2019, 10:41

******

  Poesía
406 0 0

когато четеш това сигурно ще ме няма
споменът за мен ще е само светлина
коленичил ще съм пред портата голяма
Дяволът и Свети Петър за мен ще водят война

 

болката от усмивката ти веч я няма
всичко измито е с роса
бълбукането от казана е радост голяма
доволна ли си, помогна за това

 

лицето ми в мъглата е обвито
греховете ми кръжат като ореол
не, не са сълзи от очите
просто Господ пишка върху твоя стол

 

на колене пред портата голяма
Свети Петър с ключове дрънчи
ужасът от туй че веч ме няма
в смях се изразява чрез твоите очи

 

Сатаната отказа се от мене
Свети Петър в ада избега
скитник останах дявол да го вземе 
ще ме сънуваш, това е подарък ми за вечността 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...