Jan 21, 2019, 10:41 AM

******

  Poetry
404 0 0

когато четеш това сигурно ще ме няма
споменът за мен ще е само светлина
коленичил ще съм пред портата голяма
Дяволът и Свети Петър за мен ще водят война

 

болката от усмивката ти веч я няма
всичко измито е с роса
бълбукането от казана е радост голяма
доволна ли си, помогна за това

 

лицето ми в мъглата е обвито
греховете ми кръжат като ореол
не, не са сълзи от очите
просто Господ пишка върху твоя стол

 

на колене пред портата голяма
Свети Петър с ключове дрънчи
ужасът от туй че веч ме няма
в смях се изразява чрез твоите очи

 

Сатаната отказа се от мене
Свети Петър в ада избега
скитник останах дявол да го вземе 
ще ме сънуваш, това е подарък ми за вечността 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...