12 ago 2007, 13:08

* * * *

  Poesía
986 0 3
Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва.
А после се възпламенява.
Копнея за обич и истина.
Копнежът е дума невиждана.
Бълбука в мен отчаяние.
А после се в смисъл превръща.
Ще имам ли новата къща,
на моето ново отричане.
В несвяст се оставям, немея,
не искам, дори и не пея.
Не мога, не бързам, не вливам.
А в моите сънища влизам.
Кога ще се свърши, не зная.
А искам след него начало,
облечено в свилесто, бяло.
Как да отмина безкрая?
Търся в свойта омая.
Моят живот си е рая.
Само ми дайте минута.
Плаха, незрима, нечута.
Изгрева свят да погледна,
цялата моя вселена.
После ще стана добричка,
после ще стана звездичка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...